Репортаж на ENTR: Линк

„Отведоха мен, брат ми и сестрите ми с две коли. Бяхме разстроени, а брат ми плачеше.“

На 11-ия си рожден ден Веселин попада в социална услуга за деца без родителски грижи в гр. Елхово, където прекарва седем години от живота си, израснал в свят на правила и ограничения, в който сигурността никога не идва от близост, а от графици и наредби.

Днес Веселин е на 18 години и след като напуска социалната услуга преди няколко месеца, се изправя сам срещу живота, принуден да намери работа, да плаща наем и да взема решения като всеки друг млад човек, но без възможността да се върне в семеен дом или да разчита на финансова подкрепа, което превръща всяка стъпка напред в изпитание. Единственото, което има, е волята да започне отначало в България, една от най-бедните държави в Европейския съюз, където натискът върху младите хора без подкрепа е особено тежък.

„Имаше период, в който бях депресиран и много негативен, но успях да изляза от това тъмно място, като започнах да намирам причини да живея и да разбирам смисъла на живота си. Така намерих своето защо.“, споделя той.

Веселин се премества в Пловдив, втория по големина град в страната, не толкова воден от мечти, колкото от необходимостта да оцелее и да изгради минимална стабилност, като дните му преминават не в опознаване на града, а в търсене на работа, поемане на отговорности и борба да покрие най-основните си разходи.

„Подготвях се шест или седем месеца преди да напусна дома, защото се страхувах, че няма да се справя, и макар да имах план, не направих нищо до последния месец, когато започнах да тъ

рся работа на всяка цена.“

Подкрепата от държавата за младежите, напускащи резидентни грижи, е минимална, което поставя хиляди млади хора като Веселин в риск от безработица, социална изолация и бедност още в първите години на техния самостоятелен живот.

Въпреки тези обстоятелства той успява да направи първите си реални крачки към независимостта, като след месеци търсене намира работа, наема стая и започва да печели точно толкова, колкото да покрие най-необходимото, което за мнозина изглежда незначително, но за него е доказателство, че може да се справи.

Завръщането в Елхово от репортажа е първото му след напускането на ЦНСТ и представлява среща с улиците и местата, които са оформили детството му, както и с спомените, които все още носят болка и несигурност. В училище Веселин е сред най-добрите ученици, завършва като първенец на випуска и печели стипендии, които му дават не само финансова подкрепа, но и увереност, че усилията му имат смисъл.

В България над 8 000 деца живеят в социални услуги или са под опеката на алтернативна грижа, като много от тях са отделени от семействата си не поради липса на любов, а заради бедност, болест или тежки семейни конфликти, а две от сестрите на Веселин все още са част от тази система, което е постоянен източник на тревога за него. Сред строгите правила и ограничения на институционалния живот, Веско открива пространство за себеизразяване, като първо започва да пише, а по-късно намира утеха и смисъл в рисуването.

„Не искам да живея без смисъл и вярвам, че ако това, което правя, има значение, животът ми също ще има.“, сподели Веско в интервю.

Прези броени месеци Веско изложи свои картини в София редом с други младежи, част от “Скритите таланти на България”, благодарение на организация „Операция: Плюшено Мече“, която създава възможности, подкрепя таланти и помага на младежи като него да повярват, че бъдещето им не приключва на 18 години, а едва тогава започва.

„Най-голямата ми мечта е да бъда заедно със семейството си. Това искам, да събера онова, което някога е било разпръснато, на едно място отново. “

Той не е изключение, а част от едно цяло поколение хора, които започват живота си сами и които имат нужда някой да застане до тях в момента, когато подкрепата е най-необходима. С вашата помощ тази история може да продължи по различен начин и да даде шанс на още младежи да не останат сами в първата крачка към живота. Към днешна дата Веско е напълно самостоятелен, брат му – с подготовка и подкрепа от наша страна успя да стане редник в Българската армия, а малката им сестра, която все още е в Елхово, получава подкрепа, за да учи. 

Документалният филм е собственост на ENTR – уникален канал, създаден от млади журналисти от DW, France Médias Monde и партньори от цяла Европа.